от haifisch » 24 Яну 2015, 11:47
Умрял, значи, изпълнителният директор на М-Тел/Теленор/Виваком (ненужното да се зачеркне). Попада, естествено, в ада.
Като на голям човек му предлагат да си избере как ще се мъчи. Гледа той - на всяка врата картинка с вид мъчение.
На една - грешниците ги варят в казана. На друга - дерат ги живи. На трета - забиват им карфици в задника.
Гледа той, мисли и избира третата. Влиза той, веднага го сгъват на стойка "Г" и един як дявол почва да му забива еееей-такива големи гвоздеи с чук в задника. Той започва да крещи - еей, ама на вратата беше нарисувано друго! А дяволът спокойно му обяснява - да, ама там е без ДДС и при подписване на двугодишен договор...
Дядо е решил да свари ракия. Отначало той прави R&D - изследва и развива продукта. Например, може да го направи анасонлийка или да му добави билки, зависи от тенденциите на пазара, т.е. - какво е модерно в момента да се пие на село. После дядо се заема с логистика - впряга магарето, натоварва бидоните с ферментиралия плод и тръгва към казана. Когато стигне там, става OM (оперейшън мениджър) или поне супервайзор, ако излъже някой друг да поддържа огъня. Когато ракията потече, дядо непрекъснато я опитва, явявайки се QA - т.е., осигурява качеството й. Усетили дъха на първака, около казана се събира значителен брой HR - основно селските алкохолици, но не само. Дядо им дава да опитат от елексира и по този начин си прави PR. "Ресурсите" пият и викат "евалла", т.е. имаме удовлетвореност на клиента, което е в основата на всеки съвременен подход за мениджмънт на качеството. Вероятността обаче дядо да ги остави да му изпият всичката ракия е около 3-4% на милион, така че в случая имаме класическа "сикс сигма".
Ако обаче той прегори ръкията, следват серия въпроси, на които се търси отговора - дървата ли бяха много, аз ли се напих твърде рано - т.е., анализира по метода на Ишикава. Но дядо си знае, че в осем от десет случая се напива рано, така че решава от догодина да си носи малко суджук за мезе - т.е., имаме класическият подход на Парето.
Накрая дядо решава да се прибира вече, но не може да се качи на каруцата, камо ли да извика на магарето, затова го докарва комшията - т.е., имаме аутсорсване на логистичната дейност.
Междувременно комшийката информира баба в какво състояние си идва дядо, т.е. комшийката е нещо като ИТ-мениджър. В подобни случаи баба побеснява и се държи направо като СЕО - налага санкции (или направо налага дядо с точилката)и т.н. Ето защо след ден-два дядо наема комшията като имиджмейкър и оня обяснява да всички, че всъщност баба е гонила с точилката не дядо, а котката.
Всичко това прави добра реклама на дядовата ракия и той я продава по-скъпо, създавайки бренд.
Срещу едно шише ракия комшиите водят всои роднини да купуват от дядо, създавайки по този начин канали за дистрибуция. Окуражен, дядо решава да си купи собствен казан, т.е. планира инвестиция. Баба обаче се съмнява, че това ше са пари, хвърлени на вятъра и се налага дядо да й обяснява колко алкохолици има в селото, т.е.той защитава бизнес-план. И т.н., и т.н...